Как САЩ купи Луизиана от Франция за 15 млн. долара
Покупката на Луизиана включва закупуването на 530 000 000 акра от територията на Северна Америка, която Съединени американски щати купува от Франция през 1803 година за 15 милиона $.
С разширението на Съединените щати из Апалачите реката Мисисипи стартира да се трансформира във все по-голям транспортен канал за продукцията в Американския Запад (който през този интервал е земята межуд Апалачите и Мисисипи).
От 1762 година Испания има територията на Луизиана, което включва 828 000 квадратни благи земя.
Тази територия включва частичните или задачите площи на 15 от актуалните щати в Съединени американски щати сред реката Мисисипи и Скалистите планини.
10c Louisiana Purchase Map - the first U.S. stamp to commemorate a territory and depict a map.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Договорът от Пинкни от 1795 година позволява напрежението сред Испания и Съединени американски щати за правото на корабоплаване по Мисисипи.
Със подписания контракт от Пинкни и слабата испанска империя, контролираща Луизиана, американските държавници се усещат спокойни, че експанзията на Съединените щати на запад няма да бъде лимитирана в бъдеще.
Това успокоение е нарушено от проектите на Наполеон Бонапарт да съживи френската империя в Новия свят. Той възнамерява да си върне скъпата захарна колония Сен Доминг, а по-късно да употребява Луизиана като житница за империята си.
Франция придобива Луизиана от Испания през 1800 година и я превзема през 1802 година, като изпраща огромна френска войска в Сен Доминг и се готви да изпрати втора в Ню Орлиънс. Западняците стартират да се тормозят доста от това, че по-мощните французи управляват Ню Орлиънс.
По този случай президентът Томас Джеферсън отбелязва: „ Има едно място на земното кълбо, чийто собственик е нашият натурален и нормален зложелател. Това е Ню Орлиънс. “
В допълнение към военните мерки за спор в долината на Мисисипи Джеферсън изпраща Джеймс Монро да се причисли към Робърт Ливингстън във Франция, с цел да се опита да купи Ню Орлиънс и Западна Флорида за цели 10 милиона $.
В случай че този проект приключи с неуспех, проектът бил да се търси боен съюз с Англия.
Междувременно френската войска в Сен Доминг е унищожена от жълта тресчица, а заплахата от война сред Франция и Англия към момента била реалистична.
Наполеон взема решение да се откаже от проектите си за Луизиана и предлага на сюрпризираните Монро и Ливингстън цялата територия на Луизиана за 15 милиона $.
Макар и това да надвишава надалеч инструкциите, дадени от президента Джеферсън, те се съгласяват.
Когато новината за продажбата идва в Съединените щати, Западът е вдъхновен. Президентът Джеферсън обаче се намирал в усложнение.
Той постоянно се застъпвал за прецизното съблюдаване на Конституцията, само че в нея нямало наредба, която да го упълномощава да купува територия. Като се има поради публичната поддръжка за покупката и очевидната стойност на Луизиана за бъдещото развиване на Съединените щати обаче, Джеферсън решил да пренебрегва терзанията си и да се откаже от приемането на конституционна корекция за потвърждаване на покупката.
С разширението на Съединените щати из Апалачите реката Мисисипи стартира да се трансформира във все по-голям транспортен канал за продукцията в Американския Запад (който през този интервал е земята межуд Апалачите и Мисисипи).
От 1762 година Испания има територията на Луизиана, което включва 828 000 квадратни благи земя.
Тази територия включва частичните или задачите площи на 15 от актуалните щати в Съединени американски щати сред реката Мисисипи и Скалистите планини.
10c Louisiana Purchase Map - the first U.S. stamp to commemorate a territory and depict a map.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Договорът от Пинкни от 1795 година позволява напрежението сред Испания и Съединени американски щати за правото на корабоплаване по Мисисипи.
Със подписания контракт от Пинкни и слабата испанска империя, контролираща Луизиана, американските държавници се усещат спокойни, че експанзията на Съединените щати на запад няма да бъде лимитирана в бъдеще.
Това успокоение е нарушено от проектите на Наполеон Бонапарт да съживи френската империя в Новия свят. Той възнамерява да си върне скъпата захарна колония Сен Доминг, а по-късно да употребява Луизиана като житница за империята си.
Франция придобива Луизиана от Испания през 1800 година и я превзема през 1802 година, като изпраща огромна френска войска в Сен Доминг и се готви да изпрати втора в Ню Орлиънс. Западняците стартират да се тормозят доста от това, че по-мощните французи управляват Ню Орлиънс.
По този случай президентът Томас Джеферсън отбелязва: „ Има едно място на земното кълбо, чийто собственик е нашият натурален и нормален зложелател. Това е Ню Орлиънс. “
В допълнение към военните мерки за спор в долината на Мисисипи Джеферсън изпраща Джеймс Монро да се причисли към Робърт Ливингстън във Франция, с цел да се опита да купи Ню Орлиънс и Западна Флорида за цели 10 милиона $.
В случай че този проект приключи с неуспех, проектът бил да се търси боен съюз с Англия.
Междувременно френската войска в Сен Доминг е унищожена от жълта тресчица, а заплахата от война сред Франция и Англия към момента била реалистична.
Наполеон взема решение да се откаже от проектите си за Луизиана и предлага на сюрпризираните Монро и Ливингстън цялата територия на Луизиана за 15 милиона $.
Макар и това да надвишава надалеч инструкциите, дадени от президента Джеферсън, те се съгласяват.
Когато новината за продажбата идва в Съединените щати, Западът е вдъхновен. Президентът Джеферсън обаче се намирал в усложнение.
Той постоянно се застъпвал за прецизното съблюдаване на Конституцията, само че в нея нямало наредба, която да го упълномощава да купува територия. Като се има поради публичната поддръжка за покупката и очевидната стойност на Луизиана за бъдещото развиване на Съединените щати обаче, Джеферсън решил да пренебрегва терзанията си и да се откаже от приемането на конституционна корекция за потвърждаване на покупката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ